Газовите инжекциони за инжектиране в няколко точки се различава от тези в една точка, тъй като те въвеждат газа във всеки отделен цилиндър. Тези комплекти се състоят от
- електронен ключ с мерително устройство
- микропроцесорен контролер(компютър) за управление на горивната смес
- изпарител
- инжектори или дюзи
Изпраителите за газов инжекцион
Изпарителят в системата за впръскване в няколко точки работи по малко по-различен начин от този в системата на една точка – на изхода има налягане, по-високо от атмосферното. По подобен начин, обаче, той се свързва с охлаждащата система на двигателя, за да предотврати замръзването, но също служи и за поддържане и регулиране на газовото налягане.
Дюзите за газов инжекцион
Дюзите на инжектора са монтирани в смукателния колектор, по една за всеки цилиндър на двигателя. Те са разположени възможно най-близо до смукателния клапан, като в някои случаи дори се слагат сламки в колектора, за да се постигне оптимално разстояние.
Инжекторите са прикрепени към дюзите чрез гъвкави маркучи с малки отвори или са директно свързани с дюзите, в зависимост от типа на използвания комплект. Електронното устройството за контрол на пропан-бутан оперира електронно с инжекторите.
Първите модели газови инжекциони имаха стъпков мотор, който позволяваше притока на газ да бъде контролиран по сравнително праволинеен начин, като крана на чешма, но скоростта и точността на контрол при този метод беше ограничена, главно заради забавянията във времето свързани с отварянето и затварянето на тези видове изпълнителни устройства.
По-късно инжекторите на пробан-бутан започнаха да бъдат проектирани под формата на инжектори на бензин с електромагнитни бобини, които изпълняват ролята на електромагнити, позволяващи на инжекторите просто да бъдат отворени или затворени. Бързодестващите инжекторни електромагнити биват отваряни от електронното устройството за контрол на пробан-бутана за точно определено време; след това вътрешен механизъм с пружина подсигурява бързото затваряне на инжектора в края на инжектирането, като позволи на точното количество пробан-бутан да бъде впръскано в точния момент.
Продължителността на времето, за което инжекторите са отворени, варира обикновено от 2 до 25 милисекунди (2 до 25 хилядни от секундата), в зависимост от разхода на гориво; те също са отворени при същата честота както и бензиновите инжектори; т.е. веднъж на всеки втори оборот на двигателя. Електронното устройството за контрол на пробан-бутана определя правилната продължителност на впръскването и следователно количеството инжектиран пробан-бутан, като се следи продължителността на впръскване на бензина и, в зависимост от вида устройство за контрол на пробан-бутан, сигналите от няколкото сензора за управление на двигателя.
Компютър на газов инжекцион
Електронното устройство за контрол на пробан-бутана съдържа „карта” на горивото, която позволява да се правят корекции на инжекторното време в зависимост от скоростта на двигателя и натоварването му, както и във връзка с кислородния сензор в превозното средство ( или „Ламбда” сензора), който позволява на устройството да контролира горивото в режим „затворен цикъл” на работа – следи се състава на изгорелите газове и в случай, че не е в нормите се променя времето на отворено състояние на инжектора, а от там и състава на горивната смес, чието наблюдение и контрол са от основно значение за правилната функция на каталитичния конвертор, консумацията на гориво и емисиите изгорели газове.